8 feb 2014, 17:06

Питам за Човека 

  Poesía » Filosófica
311 0 1

Какъв е питам се сега Човека?
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!

От всичко е принуден да се брани,
навсякъде го среща враг
и често получава тежки рани,
излезе ли от своя праг!

И затова на никого не вярва,
най-сигурен е в своя дом,
най-много дни във него той прекарва,
страхува се от вражи взлом!

И в него той запаси си натрупва
от съчки, хляб и джапане
и другите край себе си подкупва,
поне да не са врагове!

И затова той е така  устроен,
да взема , но да не даде,
и трупа ли в дома си е спокоен,
а дава ли той се яде!

Със времето расте и алчността му
и тъй се учи да краде!
В живота си той присвоява само!
И бие се да не даде!

На всички преди него все завижда
и всеки преди него му е враг!
А на богатстващите се навежда,
и винаги пред тях е благ!


   13.12.2013 г. София

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За жалост, такива станахмееее... прегази ни като валяк гадният живот!
Propuestas
: ??:??