evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
7 ene 2011, 22:49

Питаш ме често 

  Poesía » De amor
620 0 4

Питаш ме често: - Защо си унесена? -

и ме гледаш с тревожни очи.

- Лято е, а ти си тъжно-есенна,

кажи ми, добре ли си ти?

Усмихвам се аз на нещо прекрасно,

но видимо само за мен.

А ти си учуден. Нима не е ясно?

Радва ме ведрият ден.

Понякога  будиш се в късните нощи,

а будна съм аз над листа.

Питаш: - Защо не заспиваш все още?

За почивка е, мила, нощта.

Така съм различна, така си различен –

подобно на север и юг.

Но пак ме обичаш и аз те обичам,

пак крачим един до друг.

Ти на земята стъпил си здраво,

а аз „ в небесата” летя.

Ти с поглед трезвен гледаш направо.

Аз птиците с поглед следя.

За тебе животът е дълг прозаичен –

грижи за хляб, топлина...

В живота аз търся нещо различно –

романтика , цвят, светлина.

Не мога без тебе! Не можеш без мене.

Ние със теб сме едно.

Един за други сме ние отредени –

два полюса в земно кълбо.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно, и подредено!!!
  • Благодаря ви, Руми, Славяна за поздравите и милите пожелания! Съдбата беше щедра към мен и ме дари с любим съпруг, който не е преставал да ме обича и с хармоничен брак, благословен с две чудесни дъщери и най-милата внучка на този свят!
  • Двете страни на единството, да е задълго, поздравления и за стиха...
  • Достойно да уважение-да се обичате и да крачите един до друг!
Propuestas
: ??:??