Питър Пан
Питър Пан
на брат ми, който ме запали по детското, и Ив, която каза, че ù харесва най-много; и на Ив (УсМиХвАщАтА_сЕ_СъЛзА) ^^
Ще се засмееш ли, когато ти разкажа,
че мога като птица да летя?
Ще ме помислиш ли за полудяла?
Крилете ми са сбъдната мечта.
Нима не знаеш феите от острова,
нима не си разбрал?
На острова е непозната болката.
От детски смях той цял е засиял.
Познаваш ли изгубени момчета,
познаваш ли смеха на Питър Пан?
Там, скрити сред вековните дървета,
едни деца живеят вечен блян.
Затвори очи, подай ръка.
Прашец от феи. И ще заблестиш.
Мисли за хубави неща.
И ето, виждаш ли? Летиш.
© Мария Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хеееей, благодаря ти! Трогната съм! Толкова много пъти съм гледала филма, че знам всяко едно действие и реплика! А стихотворението ти така хубаво го описва! Браво!
-
Много е хубаво, Мария!
Поздрави.
-
Добре дошла! Много сладко стихотворение!
-
Колко е хубаво да оставиш по нещо детско в душата си...
Бъди! -
Книгата на Джеймс Матю Бари чела ли си? Заслужава си! И филмът "Завръщане в Невърленд" е много хубав - по него ли написа стихчето?
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Толкова е тъжно, че с възрастта хората забравят най-великите истини, които са познати на децата. Умът е нищо, ако липсва сърцето. Предпочитам винаги да си остана глупав, отколкото да загубя Магията.