Пияна отново. Пияна до лудост.
Пияна от обич, болка и мъка.
Пияна от сълзи. И жива по чудо.
Пияна аз търся отново разлъка.
Защо ме боли? Защо не усещам?
Защо не мога назад да се върна?
Защо само страдание по пътя си срещам?
И как към щастието глава да обърна?
Измислена, чужда и някак фалшива.
Измислена, синя, до болка изпита.
И мисля, и плача, но път не откривам.
Защо аз съм жива, но всъщност убита? ...