Изникна ми отнякъде една сентенция

Да си сам е свобода.

Стоя на бара като в черно-бяла снимка, в безметежна самота.

Съвети от пияници не търси никой

А мъдростите свършиха у мен- не ми е ден.

Раздавах ги доскоро без пари и ето - вися на бара като в черно-бяла снимка - една димяща с цигарата в мрака безкрайно малка същност и  величина.

Погледнато реално света е нереално сложна система от много простички неща.

Света не е реален, без тоя бар и без мене да ме има отпивайки от бирата, с цигарата във ръка

С него сме на ти.

Така е трябвало да стане, или било е, или пък все ще е така.

Светът ме иска за да съществува той самият като в черно-бяла снимка, във вида в който е сега.

Пияница на бара. Стоя и пуша и крепя реалноста.

Без мене няма да го бъде.

Отпивам, паля си цигара.

Издухвам дим до бога

Като в жертвоприношение

И чакам края на света.