Не ме закачай, бе момче,
че много съм пияна,
две дамаджани със мечти
във гърлото си съм изляла.
И не замезвах – само пих,
затуй сега съм шарена
и хвърковата,
недей да ме докосваш,
че току-виж
по теб съм се саморазляла.
А пък си сух – като камъш.
Ако сега с пиянството си те наквася
като полят с бензин ще изгориш.
Затуй си стой далеч от мен –
беля съм за главата ти,
ако си жаден, по-добре отпий
една лъжичка със вода.
За огъня в душата ми.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados