Пиянство

6 ago 2006, 16:57

Poesía

846 0 1

ПИЯНСТВО

Мисълта ми се люшка на кораб пияна,

търсейки брод.

Таз бездна – морето от слънце огряна,

не сеща ни помен-надежда за бряг.

Уморена да съзерцавам безкрай хоризонта

се опитвам да спра мисълта,

а тя отговаря надменно, отново пияна:

“Не ти, а аз съм ти господар!”

И паника страшна, отново напразна,

обхваща душата горката .

Защо?

Защото безвластна е тя

да накаже пиянството

и да намери компас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

SdUHaN`In`LovE (Борислав Попов)

2006-08-07T11:58:17+03:00

Много е дълбоко и стила ми хареса. С удоволствие бих писал 6