Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок,
прострях я над смълчаните градини.
Далеч е Раят, а високо Бог.
И ти единствен рече ми – Любима.
Небето над опушения град –
когато те очаквам, е красиво.
Дали все още ангелите спят
и бисерен снежец ли ги покрива? ...