10 jul 2010, 17:57

Плач 

  Poesía » Otra
580 0 4
От тия, на които без остатък се раздадох,
дори прашинка не получих...
Не хлипай, дух у мен, не смей!
В сърце бездомно ти, тъга, не пей!
Макар че те със думи и дела ме газиха,
напусто се опитвах да намразя.
Сърце самотно, ти си жива рана,
а аз от твойта болка съм пияна!
И тия, дето със любов нахраних,
кълваха ме като крадливи врани.
Затуй, че във краката им не лазих,
наказаха ме затова с омраза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??