Отново слушах тази песен,
когато вънка сякаш заваля.
Беше вече пролет, мина тази есен,
защо сега валеше?... Чак сега?!
Нещо нежно чукваше стълкото.
Нечие сърце се пукна все едно.
Сякаш чувах твоето ''защото''
като гръм в моето небе.
Телефонът звънна. Цялата подскочих.
Бях заслушена във странен тъжен тон.
Но вдигнах телефона и усетих,
че и в твоя дом валеше... даже из ведро. ...