Гледам, Дева от стенатаплаче с истински сълзи.Всички хора и се кланят -с обич и любов да ги дари!..............Очите ми спряха да плачат!Гарван извади ги двете!Вятър довя ми палача!С кръв запечата нозете!
Устата пресъхна от виканеи тихо пристъпвах към тебе!Горчиво преглъщах обидитеи бавно се давех с отрова!
Ръцете си спрях да кръстосвамв молитва, пред стара икона!Краката си спрях да изправям -прегърбена нека остана!
Сърцето ми стене неистово!Душата ми вече е камък!От толкова болки пронизвана...Иконата... се разплака!