Senni (Силвия)
162 1968
24 jul 2008, 7:34

Плачещи цигулки 

  Poesía » Filosófica
666 0 12

От плачещи цигулки... съм родена,

стаена съм във капеща сълза,

от звуците съм обсебена

и вятърът е... нощна тишина.

 

Гласът ти... нищо не говори,

Луната заглуши го на разсъмване,

от поривите преобърнат смело,

животът ми е... само сбъдване.

 

Душата ми е място за обичане

и за зачеване на бели сетива,

и виковете... вече са отричане,

на мен, на теб... на вечността.

 

От нощни пеперуди бягам,

от липсата... извайвам любовта,

от кладите на хиляди прокажени

събирам пепел и разстилам я с тъга.

 

От плачещи цигулки... съм родена,

отгледана... от цветната зора,

във голотата си съм пременена,

изваяна... във стона на звука.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??