Anita765 (Ани Монева)
296 11763
30 jun 2013, 15:17

Плачът на чешмата 

  Poesía
920 0 15

Зреят житата, потракват каруците

кротко във знойното лято.

Отдалече припяват им птиците,

къпе ги слънцето във позлата.

 

Баирите гледат – така – отвисоко.

Детето в мен отново се връща,

но гложди дълбоко нещо в окото

и света ми назад преобръща.

 

После виждам как олекват кошарите.

Тичат в простора стадата

и подвикват на воля овчарите,

грейват макове във полята.

 

Преброявам наум всичките камъни,

наредени край портата стара.

Бягат към мен подпалени спомени

и горят – свещички в олтара.

 

Виждам нощта – малка светулка,

звездите, как небето пробождат.

Орехът и на клоните люлката,

тишината, която в мене прохожда,

 

свита от ласката топла на баба –

мъничко въгленче, скрито в душата,

бавният глас, с който дядо говореше –

разорана дълга бразда във земята.

 

Стискам си шепата. Как да опазя

всичко, с което била съм богата?

Ще мълча. Нищо няма да кажа,

да чувам дълго как плаче чешмата.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • носталгично!
    Браво!
  • Съкровено.. Много, много ми хареса, Ани!
  • Ще мълча. Нищо няма да кажа...
    Ани...
  • Много хубав стих! Поздрави и от мен!
  • ... признавам си, че изчаках с коментара си тук... за да не натежа...

    Хубаво е, Ани!
    Много е хубаво усещането от спомена за детството и топлината на хората, които са ни обичали!
    Мисля си, че трудността на опазването идва от невъзможността да поделиш най-съкровеното... защото ако го направиш, вече няма да е същото...
    Иначе говориш красиво и аз обичам да те слушам...
    Поздрав!
  • поезия, която не се забравя...
    Ани, всеки твой стих остава в душата...
    топла прегръдка за теб..
  • Красиво,топло и малко тъга...
  • Дочух плача на чешмата...
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • Стискам си шепата. Как да опазя
    всичко, с което била съм богата?
    Ти си богата! Браво!
  • Затрогващо и вълнуващо!!!
    За съжаление наистина нашите деца живеят в такива времена,
    че едва ли след време ще имат такова "въгленче" в душата си!!!
  • Харесах!
  • И аз с тебе броих всяко камъче остро.
    Всеки спомен запазен е на детството остров.
    С всеки ден на порастване губим нещо от себе си
    Стискай шепата Ани,да е топло в сърцето ти...
  • Рисуваш с думите, Ани!
    Правиш го невероятно!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??