Плачът на земята
Запях и песента ми достигна небето.
Запях и радостта ми влезе във сърцето.
Зачаках светлината, а мръкна в утринта
И пътя ми нелесен внезапно начерта.
Бучене се разнесе. Просторът затрептя.
Земята се разтресе. Побегна радостта.
О, майчице, не бързай! Ти още потърпи!
Но някъде дълбоко дочух гласа ти: „Спри!
Душата ми ранихте. Сърцето ме боли.
Със рани ме покрихте. Днес молите, нали?
Горихте ме без жалост, посипахте с барут. ...