В ухание на роза

са обгърнати мечтите ми,

но във бодлите и 

са оплетени косите ми.

Вълни от сълзи 

се стичат от очите ми

и със всичка сила се разбиват

във лавата,която извира между гърдите ми...

И огън и вода 

се сливат в едно вътре във мен,

завеса от дим и мъгла

обгръща моя ден...

И преобръща света ми на обратно,

но някак си намирам болката

за чувство толкова приятно 

и изцеляващо...

Любовта е състояние толкова омайващо,

но за да я познаеш във истинската и същност

трябва в огнените и прегръдки да гориш

и за пречистващата болка, родена от пламъците и

от душа да благодариш...