11 mar 2009, 14:55

Пламък 

  Poesía » De amor
2901 0 36

" Искрата, спряла да лети, е вече сажда."




Пламъче си ти,

искрящо и горящо.

Блестяща бяла

светлина.

Рисуващо мечти...

и вдъхновение.

Прекрасен блян

по любовта.

 

Летиш.

По пътя за нагоре

светлееш,

като лъч в нощта.

И в полета си устремен,

бездумен,

изпращаш

поздрав на една

звезда.

 

Там, знаеш,

няма да угаснеш.

Не ще изтлееш

като съчка в пепелта.

Не ще допусне 

ти да се превърнеш в сажда.

В нагар болезнен.

В налеп за душа.

 

Затуй лети.

Не спирай своя полет.

Бъди искрата,

палеща звезда.

Извайвай любовта

чрез огъня греховен.

Пламък остани,

разпръскващ топлина.



© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??