Пламъкът

24 jun 2010, 12:38

Poesía » De amor

484 1 0

Хората
днес странно се усмихват.
Кому решили
са да отдадат тъгата си? –
и всичко
покрай мен така ликува,
че сякаш ражда се
отново пак душата ми?
Денонощието
диша с твой’та мисъл.
Тишината
ми шепне със гласа ти… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пламъкът

Искате да прочетете повече?

Propuestas