21 jul 2011, 21:53

Планина 

  Poesía » Del paisaje
542 0 0

Стърчат огромни борове над мен,

кристален студ те реже като нож.

Бавно изпълваш гърдите си с въздух заледен

и чувстваш, че ставаш по-малко лош.

 

Скалите, извисени до небесата,

допълват картината прекрасно.

И се усещаш като Алиса в страната на чудесата,

човешкия живот е кратък, това е ясно.

 

Но тези мигове те сливат с безкрая

и се превръщаш в частица от вселена.

Лежейки по гръб, усещаш, че си в рая

частица материя, някъде във времето разпределена.

© Евгени Генчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??