Те не гледат света отстрани.
Те не сочат с пръст. Не ти го
навират.
Знаят всеки изгрев и залез,
всеки отговор, всеки въпрос...
Те Бога допират.
Те са част от света. Не се
борят нечестно за място. Не
одумват злостно равното плодородно
поле, ни морето прекрасно.
Нямат претенции да са връх, но
все пак най-високо в небето се впиват.
В профил слънце целуват,
в анфас луната приспиват...
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Четох го няколко пъти от онзи ден насам и всеки път все повече и повече ми харесва!
Поздрави!