Под вежди ме гледа върхът от високо...
Презрително сякаш присвива очи.
Подканва ме с поглед небето стооко
и просто ме милва със свойте лъчи!
Аз тръгнах света от високо да видя
и тъй планината ни да почета...
Не исках и долния свят до обидя,
в интриги излишни да се оплата.
О, беше красиво на връх планината!
И аз се почувствах безкрайно щастлив.
Изправих се гордо и бях над нещата,
и затананиках свой речитатив. ...