divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
2 abr 2008, 21:35

Плашилото 

  Poesía
537 0 9
Татко Джузеппе нямаше пръст
в тази конструкция, сътворена от дядо ми -
вехто сако, среден ръст,
капела, от молците проядена.
Нашето лозе беше Голготата,
върху която бе разпнато.
Нямаше никакъв шанс да възкръсне.
Не така мислеха гаргите.
Дядо мърмореше: ето го моят
приживе вдигнат паметник.
А ние хихикахме идиотски,
смятайки, че се майтапи.
След няколко дни си отиде старикът.
Замълча безутешна камината.
Само плашилото плачливо придрънква
в преддверието
на зимата.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??