Пластична любов

1 dic 2007, 10:51

Poesía

578 0 4

На нея дай усмивките, с които
ме будеше с новия ни ден,
очите си отварях скрито -
насладата от галещия лъч бе все за мен.
Сега не се усмихваш, зная,
от неудобство си смутен,
но угризението е в стаята
и все посочва мен.
Разбирам те и не разбирам.
Не мога да съм като нея.
Усещането ти е ускорено,
да те стопирам няма да успея... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пластична любов

Искате да прочетете повече?

Propuestas