и его-данъкът, разгален от хвалебствия,
ще ми простиш ли навика да нося сто лица
и имам упорита жизненост от плебса?
и в пълно замешателство из там да драпам,
все търся и намирам как да си простя,
и в благини не-мои, пръсти да изцапам.
във твоя мил, спокоен свят живеещ
Не виждам границата на "оттатък" и "отсам",
забравам факта, че платец съм там, на нея.
но нека я платя, да не оставам длъжна.
Защото имам теб - число различно от едно.
И с теб не помня вече, че била съм тъжна.
Привикнах към дъжда и плащам си охотно.
И не смъртта, защото е... (Прости ми, Рей Бредбъри!)
Животът бива занимание самотно.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
Относно ритъма във въпросната строфа - да приемем, че там има цезура.
Страхувам се, че тук, по литературните сайтове, публикуваме не шедьоври, а лично творчество...
Ще те замоля занапред, да проявиш снисходителност към нескопосните ми литературни инвенции!
Благодаря за разбирнето!