Ела сега. Седни да поговорим,
защо те мисля още ми кажи?
Недей мълча! Нали ти знаеш всичко,
Кажи ми, хайде, лек за любовта.
Не се усмихвай, вече няма пламък
в очите ти така, както някога преди.
След толкова пожари сега е празно,
а помня как ме сгряваше в нощта.
Не ме поглеждай. Нямаш място тук.
Така добре си е живота ми без теб.
Ех, само ако мога днес да разбера
защо те мисля… Нали отиде си!
Не те обичам, Господи, как бих могла
да те сънувам още, кошмари не ща…
Но ти си тук, усещам те наблизо,
Кажи каквото има… и си върви...
Добре, седни… И нека да пресметнем
колко ти дължа за всяка глупост.
Платих ли си достатъчно сълзите,
заслужих ли си вече свободата?
Седни сега. За последно да ти кажа
как силно някога те аз обичах,
какъв пожар в душата ми горя,
защо превърнала съм се във пепел…
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados