Недей да плачеш ти! Недей да страдаш!

Закотвен в този залив пуст!

В мечтите си ти мачти нови вграждай

и опъни платна от плат сребрист.

Каквото е било, го няма вече,

но корабът е просто къс дърво.

И само ти способен си да плаваш

на бурята в жестокото око.

С пирони тежки пак, скови съдбата

и пак тръгни по бурното море.

И ако видиш нещо светло в мрака,

хвани го смело с двете си ръце.

Хвани и дръж опънал морни жили,

дори и на предела на смъртта.

ЖИВОТЪТ няма как да се затрие,

когато си го впрегнал в две платна.