Плетивата на съдбата ми
са толкова неясни и грешни.
Това повод ли е небесата ми
да изглеждат толкова безутешни?
Интригата тепърва предстои!
Дойде времето да закърпя сам.
Стореното нищо, да се разтури!
Мечтаното да се претвори там!
Толкова мотиви съм имал,
но и толкова морали са ме спирали.
Да пожелая, да взема, да имам,
щастието, което другите са укривали !
Бясно сякаш животът те удря,
изведнъж усетиш ли го – боли!
Чувството на изпусната воля,
триумфът отреден ти, но уви!
Какво друго ти остава,
освен от падината да изплуваш!
Какво толкова остана,
да губиш вече? Трябва да рискуваш!
© Дан Дан Todos los derechos reservados