ПЛЕТКА
На лице, на опако, пак на лице,
бримка след бримка весело тича.
Хубаво, младо, работно момиче
плетка плете, за любим нарича.
Ред подир ред - каква хубава гледка!
Тичат куки, не спираг, играят,
как чудна е тази влюбена плетка!
Очите греят, грижи не знаят.
Дали ще да е пуловер изплетен,
или пък ще са чорапи топли,
чудесен ще е този незабравим ден,
когато момък чуе момински вопли.
По-скъп подарък от този едва ли
навред по цяла земя да има.
Топлина момковото сърце гали,
да би ще дойде и люта зима.
Две очи него ще топлят лъчисти
с пламъчета живи като искрици.
Надежди им светли, мечтите чисти
греят ще за него като звездици.
Бърза момата, почивка не знае,
зимата вече на прага чука.
В ъгъла котката дреме, нехае.
На теб, моме, желая сполука!
© Анка Келешева Todos los derechos reservados