Отхапвам зряла, сочна кайсия,
по устните ми потича нега,
продължава по изящната шия
и трапчинката между двете полукълба...
Кожата жадно нектара попива
като пустиня след дъжд,
лепкаво сладка е и тръпчива,
копнее за устни на мъж.
Сякаш са капките плодова сладост
влюбена малка река,
която в морето се влива със радост
в топлината на мойте бедра.
Как ти се струва тази пътека?
Жадно преглъщаш, нали?
Твоят език ще те води полека,
за да я вкусиш и ти.
***
Сладко ли беше това опознаване,
пътят към мойте бикини?
Кратка почивка и продължваме,
чакат ни сочни смокини...
© Зорница Петровска Todos los derechos reservados