28 abr 2006, 17:54

Площад „Wazrazdane” Езикът, в който ме няма 

  Poesía
1151 0 3
Площад „Wazrazdane”
Езикът, в който ме няма

На ежедневни ангели и нощни пеперуди силуетите
разхожда обедното слънце на площад „Възраждане”,
жега – потят се застарелите моми, госпожиците,
жега – мокри сънища, попиват оглупелите поети.

На третата плочка,
малко преди да си тръгнеш,
ще ме познаеш.

Телосложение – по-скоро дебело
поглед – дълбоко забит в деколтето ти
и сълзи, и сълзи, и... сълзи.

Някъде по главата,
ако в рогата привидиш крила,
недей ги обгрижва, използвай ги

/страстта вече е без значение
думите пре-правят нещата/

Пък да си спретнем едно хвърчило -
твоите слаби ангели,
моите библейски крила
/от Спасителя взети на заем/
и любовта, любовта /ни/ на вятъра...

- Летиме!
- Накъде, скъпи приятелю?
- На майната му, госпожице...

© Иван Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??