Пловдив

12 ene 2011, 15:27

Poesía

634 0 1

Изгубих следите по чакъления път,
по който някога вървях,
забравих цар Симеоновия кът,
изпълнен с мирис на липи и детски смях.
Някога и аз бях дете
и в полите ти живях
в близост до Сахат тепе,
песни детски за тебе пях.
Ще изрека името ти аз на глас,
за да го чуят навред,
ще дойде и моят час,
да се върна аз при теб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Propuestas