Плужекът лек като зараза
се носеше из въздуха...
А тежеше сто и тридесет килограма.
Размножаваше се със спори...
Който не можеше да го понесе умираше...
Който можеше се превръщаше в плужек, полуплужен, четвъртин и осмин
усмихнат плужек...
Плужекът бе световно признат плужек...
На лунна светлина отровната му слюнка приличаше златна...
Гнусните му отпечатъци напомняха картини
на дроговдъхновен, но и безкрайно талантлив художник...
Плужекът имаше сто и тридесет общи белега с човешкият вид,
но беше модификация
на една ненаситна бактерия
от която природата бе отвърнала очи.
Плужекът обаче беше приспособим като чаргарска общност
оцеляваше във всяка среда
и всяка душа...
Понякога си мисля,
че Големият колапс ще настъпи защото плужека е излапал Вселената,
но не може едно пълзящо да излапа цяла Вселена,
но да излапа Земята, май ще успее...
© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados