"Къде си, принце, да целунеш и нашата зелена жаба? Навярно другаде си нужен? Навярно тъй изкарваш хляба? Минаваш, принце, във миманса - все закъсняваш, закъсняваш... Побързай, че изпусна шанса на блатото ни зет да ставаш!" И идва той сред рой фанфари, сладникав, млад и романтичен, а устните му парят, парят, и с кожи жабешки накичен. Целуна милата ни жаба, но тя остана си да квака. "Я" - казахме - "това е слабост. Съвсем прехвален бил юнака!!". А принца доста се сконфузи: "Зла вещица ме омагьоса - без зъби, дърта и на име Сузи. Аз майката и гърбоноса!!..." И ето принца - царски син съвсем на глас заплака; довчера принц, а днес - амин! Коя ли жаба ще го чака?! В главите ни едно добро във този миг заплува: за да не е съвсем капо жените ни да разцелува. Целуна Станка, после Ния, а после булката на Страти, и ей ти нашенска магия- жени напълно непознати?! И принца гледа, мига, мига и пита се къде ли сбърка, че в неговия свят от книги яде се всичко, дето хвърка. А бай ти Страти се засмя с усмивка, негому присъща: "Не е магия, а съдба. Целунеш ли веднъж жена, тя мигом в друга се превръща."
Siguiente en la categoría
Siguiente del autor