Глобусът е в моите ръце,
светът в дланта ми се побира.
И властно тупа моето сърце,
че цял мир самичко контролира.

Сега аз съм малък Бог,
водата, сушата владея.
Управлявам аз света широк
така, както сам умея.

Да бъде светлина, когато заповядам,
в стаята ми лампата ще светне.
Така на света светлина дарявам
и той готов е за ден приветлив.

А когато лампата угасне,
ще блеснат луната и звездите на тавана.
Нощта в дълбок сън света ще тласне
и с мечти и мисли аз ще се захвана.

Как света ще посетя
като демиург на облак бял възседнал.
А после с пеперуда аз ще долетя
до някое поточе и там ще приседна.

И вятърът ще ми гали косите,
и светлината ще ме стреля в очите.
И сърцето ми висше и вездесъщо
ще се радва на творението си могъщо.

А после с пегас ще отпътувам
към небесата, където битувам.

И отново в моята стая
аз стоя и за света мечтая.
С поглед в бъдещето устремен,
от вяра и надежда окрилен.

И нека любовта бъде моят пазител,
добродетелта моят дух покровител.
Те ще бъдат моят щит и меч,
които ще ме пазят от злото далеч.