Отвори ми красивата порта
на душата си нежна с обкова,
от дървото на сбъдната орис
и с чукчето от сладка прокоба...
Всяка нощ да гостувам в смеха ти,
да посядам на тучна трапеза,
да залитам пиян във дъха ти
и с мечти алангле да замезвам...
Във съня ти да люшкам звънчета
и по теб пеперуди да пърхат -
да съм твоето плюшено мече,
дето може дори да похърква...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
Весе, портите се отварят, когато не очакваме, и обратно Светъл ден!