Несвикнало с несправедливостта,
сърцето възроптава
и блъска, и превръща в реч кръвта,
и благодат вселява…
То истина и жертвен е Агнèц,
без завист и без корист,
и с волята на Бога–Младенец
поема чужда горест…
И не защото райските места
места са по вкусà му,
се бори то с несправедливостта -
тя ѝнак ще осъмне…
…………………………………………
Сърцето блъска, тлее и хабѝ се -
с молба: „О, Бяло Вѝдело, явѝ се!…“ …
© Стоян Минев Todos los derechos reservados