14 dic 2008, 6:56

По-близо до Бог 

  Poesía » Otra
579 0 3

Стрелките се разминаха виновни

и времето за миг в тях се спря,

ехтят стъпки на спомени бездомни,

покаях се... а искам да крещя.

Раздирам с пръсти звездния манеж,

вплитайки се в чужди светове,

безмълвно откраднат лунен копнеж,

лабиринт от искрици плете.

             

Разтварям шепи... събирам тишина,

безумната дързост е моят залог,

за мен не е празна вече нощта,

с една крачка по-близо съм до Бог.

© Мария Манджукова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нека бъдеш все по-бизо до Бога
  • Амин!
  • Мария това ми хареса-вярвай- голям комплимент,на напоследък хубаво стихо-голяма рядкост!Поздрави!
Propuestas
: ??:??