27 sept 2013, 0:02

По български 

  Poesía » Filosófica
637 0 1

По български


Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика!

Осланяме се на познанства,
а не на Твоята намеса,
оставяме се във стопанства,
под силна плевелна завеса!

Подменяме и Любовта,
със глистите на хуманизма
и вместо Теб и святостта,
сме прегърнали църквизма!

Натварили сме с закони,
които носят ни проклятия
и пред икони и амвони,
се делим на съзаклятия!

Окаяни сме, Господи Исусе,
замътени с вина набожни,
омаяни сме, Господи Исусе,
запътени в дела безБожни!

Нехаем Твоите заръки,
издигнали сме си човешки,
да мразим идва ни отръки
и се покайваме по фарисешки!

Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта...
Оттам отново ни повикай!

10. 03. 2013 г.

Прага

© Станимир Тахов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми, няма да коментирам самозабравата на човека и загубата на ценности...Поздрави за стиха!
Propuestas
: ??:??