Ако някой връщаше ми времето,
ако някой ми променяше съдбата,
ако нещо от нея ми вземаха,
ако изличаваха отпечатъци...
Нищо, нищо, не бих им дала,
частички или секунди,
всичко до капка бих изживяла.
Всичко! Дори да знам, че накрая те губя.
Защото по-добре изгравирана
и срутена душата ми да бъде,
отколкото за теб да не подозирам.
Но не съм знаела, че да си тръгна от теб, ще е от всичко друго толкова по-трудно...
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados