По небето облаци бягат.
Тичат, пеят за свои неща,
Имат свои звезди,
своя сага – може би,
даже и своя земя.
Имена, може би, те си имат –
даже и собствен авторитет,
изграден от кристалното име,
на безоблачен, син светоглед.
Аз не зная.
Но чувствам в дланта си –
слънчев лъч, ми подава ръка... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse