24 ene 2006, 20:30

По е лесно 

  Poesía
878 0 2

По-далеч съм от теб. Протегни се!
Пак не можеш ме хвана, дори за ръка!
Мина ден, мина век, изморих се
да не крача по-бърза, дори от нощта.
Знам, напред ще изляза и по логика проста
ще се втурна във нищото, първата, Аз!
Но не могат крилата да бъдат апостоли
или неми да викат във транс и със глас.
Стига вече схоластики, стари догми, интриги.
Уморих се в пълзенето аз.
По е лесно и свято да се издигаш,
щом крила си получил и глас.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??