Време е
отново да се върна
към първичната несигурност
на детството,
към безкрайната вселена
на копнежите
към изконната чувствителност.
Време е
да погреба тъгата.
Само още малко
нека да се полюлея
в люлката на моето безсилие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.