Неволно към твоя прозорец поглеждам,
когато натам имам път
и мисли по тебе подреждам, пререждам,
възпирам, но те се множат.
Край тебе са бури и северен вятър;
морето бучи и кънти,
а вечер — на кино илѝ на театър
и вярвам — щастлива си ти.
Целувам до кръв твоя малък подарък —
държи ме той винаги „в шах“;
жадувам да зърна и погледа ярък,
и къдрите с панделка в тях.
Подаръче малко, на теб доверявам —
приятелче мое бъди!
Чрез теб до момиче едно доближавам!
....................................................................
И сякаш е както преди!
© Стоян Минев Todos los derechos reservados