8 ago 2009, 11:47

... По женски 

  Poesía
624 0 10

Дълго снощи стоях на прозореца.

Трябваше ми въздух,

не можех да дишам...

Търсех със поглед

да те зърна иззад облаците,

да се усмихнеш,

но… не те откривах.

Само луната надничаше

скришом иззад отсрещния комин.

И сякаш ми се присмиваше.

Предложих й...

Да поговорим.

Съгласи се.

Каза, че била самотна.

Дълго, дълго си бъбрихме

за тебе – по женски.

А тя трябваше все пак да си ходи.

Заръчах й, щом те срещне,

да те целуне, вместо мене...

 

05 август 2009

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??