elituUu (Елица)
65 111
4 ene 2011, 20:15

По жицата 

  Poesía
748 0 5

Къде остана Коледа с елхата

и скритите подаръци под нея,

и вярата във стареца с брадата,

и чудно украсената алея?

 

Къде прибрах си кънките, шейната,

защо и снежния човек го няма вече?

Защо така ме плаши тишината,

нима е детството ми толкова далече?

 

Кога дойде мигът, за който молех,

мигът, във който исках да порасна...

Защо не спира времето за отдих?

Защо и огънят в камината угасна?

 

Сега рисувам в пепелта от рани,

със трудностите на живота споря,

копнея за години извървяни,

в които беше лесно да се боря.

 

Усмихвам се със сълзи на очите,

защото вече ясно съм разбрала,

че лястовици бели са мечтите -

по жицата напразно съм вървяла...

© Елица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??