Колко са нежни ръцете ти призори, либе,
а е жътва и в полусън се люшват житата.
От този хляб дето замесих с омайното биле
още преди съмнало в огън изгарят телата ни.
Свлича се тънката риза и като летен вятър
будиш със устни едно по едно сетивата ми.
Рамото, бисерно, свети нежно във мрака
и като буйна река се лее по тебе косата ми.
Опиваш ме като вино от плодовете на драка
и като сърп подир жътвата лягаш в негата ми.
Писък на прилеп извезва ръба на зората
и на струя, тежка, се излива в мене водата ти. ...