8 oct 2011, 10:48

По котешките стъпки ме открий... 

  Poesía » Otra
523 0 5

"По котешките стъпки те дочух,
от пъстрото в очите ти прихванах.
Навярно си игра на жаден слух
и нарисувана тъга по памет.

В лицето ти от слънчице се взрях
и дълго - дълго светлина събирах.
Тъй капе всеки първороден грях
и се отлива в струнен звън на лира."


ПО КОТЕШКИТЕ СТЪПКИ  автор Илко  Илиев (poeta)


А това е моят отговор, вдъхновен от прекрасните куплети :


Аз стъпвам като котка предпазливо

и пъстрото в очите ми просветва.

Не съм дете -  престорено свенливо,

нито тъга и премълчана клетва.

 

Лицето ми е слънчице, нали?

За тебе свети то с несподелена нежност.

На капки първороден грях вали

и се изгубва в тиха неизбежност.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??