Неясен шепот пепелта е от урната за спомена по мен. Не стига един живот да ме живееш и още толкова
та да ме имаш. Тревата докосни, ще те опари магията на нежността след мокро тяло и въздишки... спомени по тъмно... за полети. Пръстта ридае в кротката й пазва, отчаяно небето търси изгреви. "Когато любовта си раздадеш... - ." Ранена песен е пастелно синьото и избелели роклите на незабравките по мен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.