Над водата
по моста вървя.
Ти мислиш -
лети,
по вода ходи.
Чудеса!
Моста не виждаш.
Не вярваш,
когато ти казвам -
аз построих го.
Материала измислих,
много пъти опитвах.
В дълбокото падах,
но се измъквах
някак
и продължавах
да търся
как се строи съдба.
Красива,
свидно моя,
добра и щастлива.
Днес по моста вървя.
Окрилена.
За вас -
по водата ходи!
За мен -
мост е.
За всяка душа.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados