Скроих си свят.
За мостра взех
мечта.
От нея очертах
вселена,
изрязах его,
суета.
За плат избрах
финеса
на листата
и мекотата
на тъгата.
Приших за копчета
смирение,
за малки джобчета -
усамотение.
Подплата сложих
две-три души,
да топлят,
ако сняг завали.
Все още шия и кроя
до здрач,
за да си направя
свят по мярка -
като истински шивач...
© Лора Петкова Todos los derechos reservados