RainaVakova
431 2770
4 abr 2020, 6:13

По мярка ми е само лудостта 

  Poesía » Otra
740 10 15

По мярка ми е само лудостта
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.


Да пусна вятър в кротките коси,
с очи да отговоря на моретата,
вълна когато иска да заспи
в двореца омагьосан на сърцето ми.


В ума ми пърхат птиците - ята, 
отлитат и долитат нежни песни, 
с които по дърветата гнездят
въпросите с хиляда неизвестни. 


В извивките на тихата трева,
приседнала до бръмбарче и мравчица,
на слънцето усмивката дължа, 
а сенките ми гладни и безгласни са.


Не ги нахраних, за да не боли,
когато се отричат от смеха ми
и нека лудостта ми продължи,
а друг да вее бялото си знаме.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??